Счетоводна кантора "Василев акаунтинг"

Министерство на финансите

:: Министерство на финансите на Република България
  1. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по КФП на касова основа към 31 януари 2021 г. е положително в размер на 409,7 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 483,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 73,4 млн. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2021 г. са в размер на 3 712,5 млн. лв. или 7,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година те са близки по размер, като намаляват номинално с 62,0 млн. лв. (1,6 %). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3 131,5 млн. лв., което представлява 8,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 409,9 млн. лв. или 5,9 % от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1 772,8 млн. лв. (10,4 % от разчетите за годината), като приходите от ДДС са в размер на 1 329,3 млн. лв. (11,8 % от планираните), от акцизи възлизат на 418,7 млн. лв. (7,5 % от разчета), а тези от мита са в размер на 18,7 млн. лв. (8,0 % спрямо годишните разчети). Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 65,5 млн. лв. или 5,1 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 883,3 млн. лв., което представлява 7,6 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 470,9 млн. лв., което представлява 7,1 % от годишните разчети, а приходите от помощи и дарения са в размер на 110,1 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2021 г. възлизат на 3 302,9 млн. лв., което е 6,3 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП за януари 2020 г. бяха в размер на 2 895,9 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година е свързано главно с предприетите социално-икономически мерки за преодоляване на негативните ефекти от пандемията от COIVID-19 и по-високи разходи за социални плащания (основно в частта за пенсии), разходи за персонал и други. Нелихвените разходи са в размер на 3 096,3 млн. лв., което представлява 6,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за януари 2021 г. са в размер на 2 981,8  млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 112,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 41,0 млн. лв. или 6,2 % от планираните за 2021 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2021 г. от централния бюджет, възлиза на 165,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Размерът на фискалния резерв към 31.01.2021 г. е 9,7 млрд. лв., в т.ч. 8,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,1 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 януари 2021 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
  2. „Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Основните задачи на българското правителство по пътя към постигането на тази цел са свързани с изпълнението на последващите ангажименти по Пътната карта след  присъединяването на българския лев към ERM II, считано от 10 юли 2020 г.“ Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Фокус на събитието  са финансовите и икономическите  предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки, министрите на финансите на Полша и на Република Северна Македония. Българският финансов министър допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима и добра подготовка на всички стопански субекти и обществеността за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. Министър Ананиев съобщи, че е в процес на подготовка Национален план за въвеждане на еврото в България, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. По думите му изпълнението на номиналните конвергентни критерии (т. нар. Маастрихтски критерии) и предприемането на мерки за адресиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., също са важен аспект от подготвителните дейности: „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти. Разбира се, изпълнението на критериите от Маастрихт е относително спрямо динамични параметри, формирани от държавите членки в еврозоната, които е трудно да бъдат прогнозирани в рамките на настоящата несигурна среда“, уточни той. „Бих искал да подчертая, че пандемията представлява много голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярвам, че тя няма да бъде  фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси. Именно към това се стремим и с Бюджет 2021 г., залагайки едни от най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, увеличавайки същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани”, посочи Кирил Ананиев.
  3. „Актуализираният бюджет за тази година предвижда 4,4 % дефицит на консолидирана основа, но за първи път анонсирам, че ние ще бъдем под този дефицит. Независимо от това кое правителство ще управлява бюджета за следващата година, този бюджет ще издържи за цялата 2021 г.“ - това заяви снощи министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю за предаването „Бизнес.БГ“ по БНТ.  На въпрос дали ще се наложи актуализация на бюджета през новата 2021 г. министър Ананиев коментира, че може да има актуализация на бюджета, ако пандемичната ситуация стане по-тежка, но в момента това не се предвижда, или ако се вкарат средствата от финансовия инструмент SURE на ЕК, защото той беше предвиден в бюджета за тази година, но средствата ще ги получим в началото на следващата година. Финансовият министър отново беше категоричен, че „бюджетът за 2021 г. по нищо не се различава от философията на останалите бюджети, които е правило правителството до този момент, и това е разбираемо, защото в него са включени всички политики и програми, които то е заложило в своята управленска програма“.  Във връзка с ефекта от намалената ставка на ДДС през годината, министър Ананиев съобщи, че за тази година загубата от ДДС на базата на намалението на ДДС от 20 % на 9 % за някои стоки и услуги е 102 млн. лв., а за следващата година ще бъде 234 млн. лв. Той коментира, че това е една малка част от приходите, което няма да затрудни изпълнението на приходната част на бюджета.  Кирил Ананиев беше категоричен, че промяна в данъчната система в последната година от мандата и преди изборите не трябва да се прави от настоящото правителство, а всяка партия ще представи в предизборната си програма вижданията си за данъчната политика. Финансовият министър заяви, че стои зад позицията за запазване на плоския данък върху доходите и че след приключването на кризата не трябва да има диференцирани ставки на ДДС. В отговор на въпрос как мерките на правителството да стигат по-бързо до бизнеса, министър Ананиев даде пример с мярката, свързана с предоставяне на средства като процент от оборота на фирмите: „Аз поех ангажимент в техническата организация да включим и НАП, защото разполагат с цялата база данни и тази мярка върви ускорено и ще се реализира много бързо“. На въпрос дали кризата ще удължи периода на престой на страната ни в ERM II, т.нар. „чакалня“ на еврозоната, министърът изрази подкрепата си за вече анонсираното от управителя на БНБ, че от 1 януари 2024 г. можем да бъдем членове на еврозоната. „Стоенето в „чакалнята“ може да се удължи, ако следващите правителства не си свършат работата, или направят обратен завой по отношение на някои от поетите ангажименти“ – каза още финансовият министър.    Цялото интервю на министър Кирил Ананиев може да видите тук.
  4. Проект на Национална стратегия за финансова грамотност и на План за действие (2021-2025 г.) към нея са публикувани за обществено обсъждане. Документът е насочен към всички граждани в страната и всички групи от обществото, като се обръща по-специално внимание на определени целеви групи, в т.ч. ученици, студенти, обучители / учители, провеждащи часове по финансово образование, уязвими групи от населението, икономически активни лица и други.             Финансовата грамотност и финансовото образование са ключова предпоставка при вземането на устойчиви финансови решения и постигането на финансово благосъстояние за всеки човек. Предлагането на все по-многобройни и сложни финансови продукти, възникването на нови рискове за потребителите на финансови услуги, бързото развитие на финансовия сектор, увеличаването на броя и видовете потребители на финансови услуги и институции обуславя необходимостта от повишаването на финансовата грамотност и финансовото образование във всички сектори на обществото. Ефектите от настоящата пандемия също потвърждават необходимостта от по-добро и по-ефективно управление на личните финанси.             Проектът на стратегия е разработен в рамките на работна група с широко представителство на различни институции и организации с компетенции в областта – институции от изпълнителната власт, надзорните органи, други институции във финансовия сектор, браншови организации в областта на финансовите услуги и защитата на потребителите, неправителствени организации в сферата на финансовата грамотност и др., като е използвана и техническата подкрепа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Министерството на финансите на Нидерландия.              В България има изпълнени или се изпълняват много програми и инициативи, чиято цел е подобряване на финансовата грамотност на населението. Въпреки че до момента тези ресурси и дейности не са били координирани на национално ниво, много от тях са осъществявани в партньорство между различни организации. Настоящият проект на стратегия обединява резултатите от вече съществуващите програми и дейности, като надгражда с определянето на конкретни приоритети, цели и мерки в дългосрочен план. Успешното изпълнение на мерките в проекта на Плана за действие към стратегията е от съществено значение за повишаването на нивото на финансова грамотност на населението.
  5. За втори път в историята на банката жена е избрана за председател на Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ), като за първи път български представител поема този пост с тригодишен мандат, считано от 18 декември. Управителният съвет е върховният орган на БРСЕ, който се състои от председател и по един представител на всяка държава член. Той определя стратегическите насоки за развитие на банката, както и приемането на нови членове. Председателят на УС отговаря за политическите отношения с длъжностните лица на държавите членки, Съвета на Европа и други международни институции, в тясно сътрудничество с управителя на БРСЕ. Функциите на позицията включват също редовно представяне на информация за дейността на банката пред Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Мандатът на председателя на УС може да бъде подновен веднъж. Всяка държава-член на банката има право да представи свой кандидат за позицията, като правителството номинира българския заместник-министър на финансите през октомври тази година. БРСЕ е най-старата международна финансова институция в Европа, като страната ни е неин член от 28 май 1994 г.

Посетители

В момента има 5  гости и няма потребители и в сайта