Счетоводна кантора "Василев акаунтинг"

RSS Емисии

Последните 20 новини

Министерство на финансите

:: Министерство на финансите на Република България
  1. Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г., която представлява мотивите към законопроекта. АСБП за периода 2021-2023 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството. Разчетите в нея отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства. Приходна и разходна политика. При приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция за спад от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, бележат спад от 42,2 % до 39,6 % и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението. Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП. Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа) към края на периода 2021-2023 г., като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее до 2023 година. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 година. В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост. Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната. Политика по доходите. АСБП за периода 2021-2023 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази през 2022 и 2023 година. През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Образование. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда. Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите. Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото. Пенсионната политика за периода 2021-2023 г. продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж. В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително. Политиката в областта на отбраната. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година. Бюджетни взаимоотношения с общините. В Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година. Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021-2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6 %  към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да бъде в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС. Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. С проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2020 г. се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895,0 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5 187,2 млн. лв. (4,4 % от прогнозния БВП). Изготвените разчети за основните параметри по консолидираната фискална програма предвиждат бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5 249,5 млн. лв. или 4,4 на сто от прогнозния БВП. Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.  
  2. По искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II (ВМ II). В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет. Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1.95583 лева. Около този централен курс на лева ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента. В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ. Споразумението за участие на лева във ВМ II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и ВМ II и на изпълнението от българските власти на мерките, описани в писмото за намерения от 29 юни 2018 г., които са от значение за гладкото присъединяване и участие във ВМ II. Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. Страните, участващи в процеса по ВМ II, приветстват положителната оценка за изпълнението на тези ангажименти, дадена от Европейската централна банка и Европейската комисия. Европейската централна банка също днес оповести установяването на тясно сътрудничество с Българската народна банка. Споразумението за участие на българския лев във ВМ II е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Българските власти поеха ангажимент да предприемат конкретни мерки, свързани с политики в областта на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за предотвратяване на пране на пари. България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система. Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки. Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.   ПРИЛОЖЕНИЕ – Писмо на българските власти с приложени последващи ангажименти, поети при включване във ВМ II    
  3. Днес Министерството на финансите изпрати на Европейската комисия Националната програма за реформи за 2020 г. и Конвергентната програма на Република България за 2020-2023 г., изготвени в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС и графика на т.н. „Европейски семестър“ – инициативата за предварителна координация на икономическите политики в ЕС. Пандемията от COVID-19 и породените от нея икономическа несигурност, и невъзможност за изготвяне на реалистична средносрочна макроикономическа и бюджетна прогноза, обусловиха промени в обичайното съдържание на двете програми. Поради това Националната програма за реформи и Конвергентната програма са подготвени в съответствие с предложените от Европейската комисия актуализирани Насоки за съдържанието на националните документи, с оглед тяхното префокусиране и опростяване в контекста на пандемията. Конвергентната програма е с фокус върху 2020 г., с акцент върху социално-икономическите мерки в отговор на COVID-19. В програмата е подчертано, че фискалната политика в средносрочен план ще бъде насочена към запазване на устойчивостта на бюджетната рамка. Отново е потвърден ангажиментът на страната за постигане на средносрочна бюджетна цел за структурен баланс на годишна основа в размер на -1% от БВП. От своя страна Националната програма за реформи се фокусира върху изпълнението на мерките, адресиращи специфичните препоръки на Съвета от 2019 година. В документа е представен и преглед на напредъка в изпълнението на националните цели по Стратегия „Европа 2020“, както и комплекс от мерки в области на политики, допринасящи за подобряване на бизнес средата. Съгласно променените насоки на ЕК за разработване на НПР за 2020 г., уводната част накратко представя и информация за предприетите мерки и политики в отговор на разразилата се през март 2020 г. пандемия от COVID-19. В програмата са включени и проекти, финансирани по Програмата за подкрепа на структурни реформи на ЕК. Документите са разработени от Министерството на финансите в тясно сътрудничество с министерствата и ведомствата от държавната администрация, както и с Българската народна банка, при непрекъснати консултации с представители на Европейската комисия и с участието на социалните партньори, представители на академичните среди и на неправителствения сектор.
  4. Изказването на министъра на финансите Владислав Горанов може да видите тук.
  5. „Всички мерки, които анонсираме, са свързани не с ограничаване правата на хората, а да се създаде предпоставка и невъзможност за неразпространение на заразата. Те ще важат особено и само по време на извънредното положение“. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в предаването „Неделя 150“ по Българското национално радио. „Ние сме предприели мерки основно в две насоки – едната е да осигурим гъвкавост с допълнителната капитализация на ББР, така че с инструменти през търговските банки да им се даде възможност да бъдат по-гъвкави със своите клиенти, без да търпят значителни щети.“, обясни той и допълни, че се работи и с Асоциацията на банките в България, които съвместно с БНБ също обсъждат мерки, които да намалят натиска върху тези длъжници, които в първите моменти ще усетят невъзможност да обслужват своите задължения. Според него не може да се говори за мораториум върху кредитите: „Не приемаме този популистки ход, който наистина може да влоши състоянието на търговските банки, а помагаме с ресурс от страна на държавата и регулаторни мерки от страна на банковия надзор“. „Има някакво грешно разбиране, че ЕК ще раздава нови пари на отделните държави. Това, което европейските институции решиха, е, че от началото на февруари вече разпределените бюджети от действащия програмен период по отделните оперативни програми могат да бъдат използвани за борба с коронавируса, т.е. те ни казаха: „Вашите пари може да ги използвате и ние ще Ви ги признаем за допустими разходи за всички мерки, които можете да докажете, че са свързани с преодоляване на епидемията. Това не са нови пари, не са допълнителни пари които тя разпределя. Това са си нашите европейски фондове, ще използваме всички резерви, които имаме от тях като недоговорени суми, ще се приоритизират и някои вече договорени разходи, разясни министър Горанов. „Бюджетът не може да замени икономиката, той е нейна функция и е само един механизъм за преразпределение. В този смисъл гласовете на тези, които изпитват стопански неудачи държавата да даде, са малко прибързани“, посочи той. По думите му втората роля на бюджета, освен допълнителната капитализация на ББР, ще бъде насочена към субсидиране на онези работодатели, които имат планове да запазят част от заетостта си и да участват солидарно в обема на заетостта на своите работници. Финансовият министър анонсира, че през следващата седмица предстои правителството да приеме програмата, с която ще се изясни точният механизъм за участие на държавата в тази насока в съотношение 60/40. Той призова българските бизнесмени внимателно да преценят важността на работниците си и да не бързат да ги освобождават. „Допреди няколко месеца се водеха разговори за внасяне на работници от различни екзотични дестинации, за да се гарантира възможността на бизнеса да работи, сега е моментът бизнесът да прецени доколко е важен човешкият фактор и заедно с държавата да запазят заетостта през следващите месеца“, апелира той. Мнението на министъра е, че първите сектори, които е редно да получат тази подкрепа от страна на държавата, са директно засегнатите – на които беше наложено частично или почти напълно да прекратят дейността си от 13 март със заповед на министъра на здравеопазването. Министърът на финансите напомни, че сред въведените законодателни мерки е промяна на срока по отношение на декларирането и внасянето на корпоративния данък. „Очаква се доста сериозно отстъпление за фиска, поне временно, поради липсата на вноски от страна на фирмите, тъй като отлагането на срока за деклариране е свързано с отлагане на срока за авансовите вноски по ЗКПО“, допълни той. Парламентът реши да отложи срока на деклариране и изготвяне на годишните финансови отчети до юни, успоредно с това дава пълна свобода на юридическите лица сами да предвидят и да си определят печалбата, върху която да правят авансови вноски, като, естествено, могат да посочат и цифрата нула, т.е. разчитаме на преценката на всеки търговец да оцени работата си. Той изрази резерви и учудване от приетото решение на НС за т.нар. таван върху цените на определени стоки, според него тази мярка би довела до дефекти и той би предложил тя да бъде преразгледана. „Подобни мерки, дори в криза като тази, са неработещи и те по-скоро биха довели до проблем с недостиг на предлагане на определени стоки, отколкото да решат несъществуващ на този етап проблем пред нашия пазар. Не харесвам този текст и не искам да действа“, категоричен е министър Горанов. Цялото интервю на министър Владислав Горанов може да видите тук.

Посетители

В момента има 8  гости и няма потребители и в сайта