Счетоводна кантора "Василев акаунтинг"

Министерство на финансите

:: Министерство на финансите на Република България
  1. Европейската комисия публикува Коригендум на Националния доклад за 2019 г. за България, включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Извършената промяна е в резултат на предоставената аргументирана информация от българските власти и се отнася до текста по отношение на докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към Звеното за финансово разузнаване, които касаят местни видни политически личности. С промяната в част 4.2.2 „Борбата срещу изпирането на пари“, Комисията заменя израза „2/3“ с „Определен брой“ и по този начин се потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари.  
  2. Европейската комисия очаква растежът на българската икономика да се повиши от 3,1 % през 2018 г. до 3,3 % през 2019 г. и 3,4 % през 2020 година. Според ЕК вътрешното търсене ще остане водещ фактор за растежа на БВП през целия прогнозен период, но динамиката му ще се забави спрямо този през 2018 г. поради по-умерено нарастване на частното потребление. Инвестиционната активност се очаква да продължи да бъде висока. Европейската комисия очаква износът на страната през 2019 г. да се възстанови след изчерпване на еднократни ефекти от 2018 г., дори и ако търсенето от страна на основни търговски партньори остане ограничено. Според ЕК, рисковете пред прогнозата за растежа са балансирани. По-висок растеж може да се очаква при по-голям от очакванията растеж на частното потребление, в условия на допълнително затягане на пазара на труда и подобрение на доверието на потребителите. Основният отрицателен риск за прогнозата е свързан с възможността от значително свиване на търсенето от основни търговски партньори. В прогнозата на ЕК се очаква инфлацията да намалее до 2,0 % през 2019 г. и 1,8 % през 2020 г., като влиянието на по-високите цени на енергията от 2018 г. постепенно ще отшумява. Очакванията на ЕК за пазара на труда остават благоприятни. Растежът на заетостта се очаква да достигне 0,1 % за 2019 и 2020 г., а коефициентът на безработица ще продължи да намалява достигайки 4,8 % през 2020 година. Европейската комисия отчита силната фискална позиция през изминалата година, когато излишъкът на сектор „Държавно управление“ достигна 2 % от БВП. През следващите години ЕК очаква бюджетният резултат да остане положителен, но да намалее до 0,8 % през 2019 г., след което да достигне 1 % от БВП през 2020 година. Водещо влияние за развитието на бюджета ще оказват публичните инвестиции, финансирани с национални или европейски средства. Запазва се тенденцията на намаление на публичния дълг, като се очаква през 2020 г. той да достигне 18,4 % от БВП.
  3. На база на предварителни данни и оценки салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към април 2019 г. се очаква да бъде положително в размер на 2 678,2 млн. лв. (2,3 % от прогнозния БВП). Месец април традиционно се характеризира с превишение на приходите над разходите по КФП поради спецификата на данъчния календар. За подобрението на бюджетното салдо през месеца допринасят и възстановените суми от ЕК в частта на помощите. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП към април 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 15 112,2 млн. лв., което е 34,5 % от годишния разчет. Спрямо април 2018 г. приходите по КФП нарастват с 2 141,4 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. На база на наличните предварителни оценки данъчните приходи отчитат ръст в размер на 1 090,5 млн. лв., неданъчните приходи – 672,9 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – 378,0 млн. лева. В частта на неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите четири месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2019 г. са в размер на 12 434,0 млн. лв., което е 28,0 % от годишния разчет, като обичайно изпълнението на разходите спрямо планираното с разчетите за годината е по-високо през второто полугодие. За сравнение разходите по КФП към април 2018 г. бяха в размер на 11 651,7 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и по-висок размер на вноската в общия бюджет на ЕС през 2019 г.   Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.04.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 536,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към април 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец май 2019 година.
  4. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец март 2019 г. е положително в размер на 1 806,7 млн. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 662,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева. Постъпилите приходи и помощи по КФП към март 2019 г. са в размер на 10 857,8 млн. лв. или 24,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 212,6 млн. лв. (13,4 %), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425,2 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 520,3 млн. лв., което представлява 24,7 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 1 445,5 млн. лв. или 22,0 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 4 286,9 млн. лв., което е 26,1 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,6 млн. лв. или 27,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2019 г. е 74,4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 276,5 млн. лв. (23,9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 59,0 млн. лв. или 24,9 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 333,4 млн. лв. или 28,5 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 454,5 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 10,8 на сто.   Неданъчните приходи са в размер на 1 775,7 млн. лв., което представлява 26,8 % от годишните разчети. Следва да се отбележи, че при неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизмът за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда за първите три месеца на 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи са в размер на 561,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2019 г. възлизат на 9 051,1 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 8 628,2 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено с март 2018 г., е основно поради по-високия размер на вноската в общия бюджет на ЕС, на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г.) и други.   Нелихвените разходи са в размер на 8 208,9 млн. лв., което представлява 19,4 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2019 г. са в размер на 7 678,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 523,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,6 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 376,1 млн. лв. или 56,2 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 466,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв[1] към 31.03.2019 г. е 10,33 млрд. лв., в т.ч. 9,97 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,36 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 март 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.   [1] Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
  5. Дългът на подсектор „Централно управление“{1} към края на март 2019 г. възлиза на 11 668,4 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 574,8 млн. евро, а външните 9 093,6 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП){2} възлиза на 19,8 %, като делът на вътрешния дълг е 4,4 %, а на външния дълг – 15,4 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 22,1 %, а външните – от 77,9 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 март 2019 г. е в размер на 85,6 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,3 млн. евро, а външните – 50,3 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от МФ, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на март 2019 г. достига до 10 799,1 млн. евро или 18,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 305,8 млн. евро, а външните – в размер на 8 493,3 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през март 2019 г. възлиза на 943,3 млн. евро. Вътрешните гаранции са 35,3 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,6 %. Бюлетинът се намира в раздел „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси /в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г./, считано от м.юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг /поет по реда на ЗДД/ и публикувана до м. май 2016 в бюлетин „Държавен дълг“, в новото издание се съдържа в приложението на стр. 12.    {1}Дълг на подсектор "Централно управление" е дългът на подсектор "Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор "Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК), може да бъде намерен ТУК   {2}По прогнозни данни за БВП, съгласно пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите за 2019 г.

Посетители

В момента има 6  гости и няма потребители и в сайта