Счетоводна кантора "Василев акаунтинг"

RSS Емисии

Последните 20 новини
  • Важно към всички Интрастат оператори

    На 26.02.2020г  Информационна система  "Интрастат" ще бъде спряна и няма да има достъп от Електронни услуги от 12-18 часа. Това се налага поради внедряване на нови модули и промяна в някои от съществуващи функционалности, които основно ще бъдат използвани от служителите на НАП. За Интрастат операторите няма да има промяна в начина на подаване и работата със системата.

    В тази връзка системата временно няма да функционира за потребители- служители и Интрастат оператори.

  • Приключи изпълнението на проект „Подобряване на сътрудничеството и моделите за контрол в превенцията и разследването на нередности и измами, свързани с митнически режими 4200 и 4000, засягащи системата на собствени ресурси на ЕС“

    Национална агенция за приходите успешно приключи изпълнението на проект № 831515-BG-NRA-REG4200-4000 „Подобряване на сътрудничеството и моделите за контрол в превенцията и разследването на нередности и измами, свързани с митнически режими 4200 и 4000, засягащи системата на собствени ресурси на ЕС“. Той е съфинансиран от ЕС, посредством подписано споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Програма Еркюл III на Европейска служба за борба с измамите (OLAF). В рамките на проекта бяха организирани и проведени по две конференции с участието на експерти от приходните администрации на Република Румъния, Република Гърция и Република Турция и експерти от OLAF. Освен от НАП, в качеството на бенефициер по проекта и организатор на събитията, от българска страна участие взеха и експерти от Агенция „Митници“ и дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския Съюз (АФКОС)“ на Министерство на вътрешните работи.

    Проблемът с измамите при прилагането на митнически режими 4200 и 4000 е особено актуален към момента, което налага вземането на навременни мерки за защитата на финансовите интереси на ЕС. В тези случаи е застрашен ефективният контрол върху начисляването и внасянето на ДДС при продажбата на стоки, за които има риск да бъдат реализирани безотчетно в рамките на вътреобщностния пазар, в резултат на което настъпва щета за европейския бюджет. В тази връзка, основната цел на проекта беше да се създадат условия за защита на финансовите интереси не само на Република България, но и на системата на собствени ресурси на ЕС, като за постигането се планира оптимизиране на контролната дейност на НАП в областта на превенцията и разследването на нередности и данъчни измами, свързани с прилагането на конкретните митнически режими, чрез засилване на транснационалното сътрудничество в Балканския регион.

    В резултат на изпълнението на проекта и проведените семинари бяха споделени опит и добри практики, които са представени на ръководствата на четирите администрации, с цел бъдещо прилагане на оптимизирани мерки и модели за контрол срещу нарушения и злоупотреби, чрез осигуряване на бърз и качествен обмен на информация.

  • До 28 февруари работодателите подават справки за доходи, изплатени през 2019 г.

    Близо 80 хиляди фирми получиха напомняне по имейл за наближаващия краен срок днес

    До 28  февруари предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2019 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят в НАП справка за платените суми по електронен път.

    В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи,  удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от:  друга стопанска дейност (извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, за авторски и лицензионни възнаграждения и др.); наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от други източници, включително облагаемите парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител;  доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък такива от дивиденти и ликвидационни дялове; доходи от прехвърляне на права и имущество и други доходи, посочени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

    От 2020 година, съгласно чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ, работодателите изготвят и справка по образец за изплатените през 2019 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски.

    Близо 80 хиляди работодатели и платци на доходи вече са получили в електроните си пощи напомняне от НАП за наближаващия краен срок и ангажимента да подадат до 28 февруари справки за изплатените през годината доходи.

    За да улесни подаването на справките, от 3 февруари Национална агенция за приходите предоставя две нови електронни услуги, достъпни с Персонален идентификационен код /ПИК/ и Квалифициран електронен подпис /КЕП/.

    Чрез новите услуги работодателите виждат на екран справките с подадените данни,  като могат да ги изтеглят под формата на таблица. Пред тях ще се визуализират:

    -          „Актуално състояние на данните, декларирани със Справката за изплатени през годината доходи по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски“;

    -          „Актуално състояние на данните, декларирани със Справката по чл.73, ал.6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения“.

    Повече информация за попълването на данните и подаването на справките може да бъде получена на телефона на Информационния център на НАП 0700 18 700,  съобразно тарифата на съответния оператор.

Министерство на финансите

:: Министерство на финансите на Република България
  1. Думата на 2019 г. е растеж – така министърът на финансите Владислав Горанов обобщи изминаваща финансова 2019 г. в обзорното предаване „Годината“ на Дарик радио. ERM II ще бъде думата на 2020 г. – прогнозира той. „Растежът се мери като съотношение на миналото и настоящето – порасна икономиката на страната, кредитният ни рейтинг, нараснаха доходите, порасна мандатът на сегашното правителство, общо взето България се движи в правилната посока и това е удовлетворяващо“, каза министър Горанов. Очакваме тази година икономиката да реализира ръст от 3,6 %, който е един от най-добрите в ЕС. Според финансовия министър това няма как да не ни радва, особено в контекста на сътресенията в глобалния свят, търговските напрежения между САЩ и Китай, между САЩ и някои европейски страни и Брекзит, който също се отразява на очакванията за развитието на европейската и световната икономика. Процесът за присъединяването на България в ERM II се движи според предварителните консултации с нашите европейски партньори – коментира още Владислав Горанов. Той обясни, че след проверката на шестте банки от ЕЦБ, е имало необходимост две български банки да засилят капиталовите си буфери, като е отнело малко време те да разработят своите планове и да бъдат утвърдени от ЕЦБ и от БНБ. В момента текат сроковете, в които тези планове ще бъдат изпълнени. Министър Горанов обясни етапите на процеса по присъединяването, като припомни, че през лятото на 2018 г. нашата страна е подала сигнал, че искаме да се присъединим едновременно към ERM II и да установим тясно сътрудничество с банковия съюз, с ясните ангажименти, които страната е готова да поеме. Сега изчакваме положителна оценка на ЕЦБ за изпълнението на плановете за увеличението на капиталовите буфери на двете наши банки. „Подаването на заявление за участие във Валутно-курсовия механизъм е описано ясно в нормите на ЕС и на ЕЦБ – това е един лист хартия, той се разглежда обикновено в петъчен ден, като решението се взима в същия ден – това не е процес, който трае с месеци, решението се взима от всички държави членки“ – каза финансовият министър и акцентира върху законодателните промени, които бяха направени и ясните стъпки на България към ERM II. На въпрос за това какви са сроковете за приключване на процеса, министър Горанов отговори, че реалистичните срокове България да влезе в т.нар. „чакалня“ за еврозоната са до края на април 2020 г. Според мнението на финансовия министър, заради валутния борд и фиксирания валутен курс, нашата страна няма причина да стои в ERM II, но такива са правилата и там престоят е минимум две години. Владислав Горанов каза още, че очаква две години да е срокът, в който да стоим в ЕRM II, и ако през април 2020 г. влезем в ERM II, на 1 януари 2023 г. е логично да осъмнем с евро валутата. Какво каза още министър Горанов за предприетите мерки след НАП-лийкс и за Наредба Н-18 можете да прочетете ТУК.
  2. На база на предварителни данни и оценки към ноември 2019 г. се очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) да бъде в размер на 1 072,2 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП). Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември 2019 г. се очаква да бъдат в размер на 39 821,6 млн. лв., което е 90,8 % от годишния разчет. Спрямо ноември 2018 г. приходите по КФП нарастват с 4 012,0 млн. лв., като ръст се отчита както при данъчните и неданъчните приходи, така и при постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът при данъчните приходи е в размер на 2 737,6 млн. лв., неданъчните приходи нарастват с 1 014,1 млн. лв., а приходите от помощи и дарения – с 260,2 млн. лева. В частта на неданъчните приходи основно се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2019 г. са в размер на 38 749,4 млн. лв., което е 83,7 % от годишния разчет[1]. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2018 г. бяха в размер на 32 913,1 млн. лева. Номиналното нарастване спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.) и други.   Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.11.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 135,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към ноември 2019 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2019 г.   [1] Разчети към ЗИД на ЗДБРБ за 2019 г. (Обн., ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 30.07.2019  г.)
  3. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2019 г. е положително в размер на 1 082,5 млн. лв. (0,9 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 216,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 134,4 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към октомври 2019 г. са в размер на 36 318,5 млн. лв. или 82,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 705,6 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 421,5 млн. лв. (11,0 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 284,1 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29 091,7 млн. лв., което представлява 84,2 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 5 171,9 млн. лв. или 78,8 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 14 222,2 млн. лв., което е 86,5 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 9 349,8 млн. лв. или 86,3 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 637,4 млн. лв. (87,0 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194,7 млн. лв. или 82,2 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 1 026,6 млн. лв. или 87,8 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 8 671,1 млн. лв., което представлява 83,5 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 5 442,9 млн. лв., което представлява 82,1 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към октомври 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 783,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2019 г. възлизат на 35 236,0 млн. лв., което е 76,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи на по-високия размер на капиталовите разходи (поради по-високите разходи по националния бюджет, вкл. разходите, свързани с реализирането на инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за българските ВВС, както и по сметките за средства от ЕС), разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 33 558,8 млн. лв., което представлява 76,1 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към октомври 2019 г. са в размер на 28 365,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 5 162,9 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 30,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 586,2 млн. лв. или 87,6 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 1 090,9 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 31.10.2019 г. е 10,0 млрд. лв., в т.ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31 октомври 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
  4. Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на октомври 2019 г. възлиза на 11 981,4 млн. евро. Вътрешните задължения са 2 973,4 млн. евро, а външните  9 008,0 млн. евро. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 19,8 %, като делът на вътрешния дълг е 4,9 %, а на външния дълг – 14,9 %. В структурата на дълга на подсектор „Централно управление“ в края на периода вътрешните задължения заемат дял от 24,8 %, а външните – от 75,2 %. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 октомври  2019 г. е в размер на 70,8 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а външните – 36,9 млн. евро. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“ / БВП е в размер на 0,1 %. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг (ЗДД), официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на октомври 2019 г. достига до 11 209,4 млн. евро или 18,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Вътрешните задължения са в размер на 2 801,6 млн. евро, а външните – в размер на 8 407,8 млн. евро.  Държавногарантираният дълг през октомври 2019 г. възлиза на 898,1 млн. евро. Вътрешните гаранции са 33,9 млн. евро, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП - 1,5 %. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“.   Забележка: Съгласно чл.36, ал.3 от Закона за публичните финанси (в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.95 от 8.12.2015г., изм. и доп. ДВ. бр.43 от 7.06.2016 г., ДВ бр.91 от 14.11.2017 г.), считано от м. юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг (поет по реда на ЗДД), публикувана до м. май 2016 г. в бюлетин „Държавен дълг“, се съдържа в новото издание в приложението на стр. 12.    [1] Дълг на подсектор „Централно управление" е дългът на подсектор „Централно управление" съгласно Регламент на Съвета (ЕО) № 479/2009 от 25.05.2009 г. за прилагане на Протокола за процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност. Списък на единиците, които освен държавните органи и институции са включени в подсектор „Централно управление", съгласно Европейската система от национални и регионални сметки в Общността (ЕСС 2010) и ръководството за държавен дълг и дефицит на Евростат (ЕК).   [2] По прогнозни данни за БВП, съгласно есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за 2019 г.
  5. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец септември 2019 г. е положително в размер на 1 264,5 млн. лв. (1,1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 205,7 млн. лв. и по европейските средства в размер на 58,8 млн. лева. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към септември 2019 г. са в размер на 32 797,9 млн. лв. или 74,8 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година приходите, помощите и даренията по КФП нарастват номинално с 3 634,3 млн. лв., в т.ч. данъчните и неданъчните приходи - с 3 224,6 млн. лв. (11,6 %) и постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - с 409,7 млн. лева. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26 096,2 млн. лв., което представлява 75,5 % от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 660,2 млн. лв. или 71,0 % от предвидените в разчетите за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 12 758,7 млн. лв., което е 77,6 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8 416,5 млн. лв. или 77,7 % от планираните. Приходите от акцизи възлизат на 4 136,7 млн. лв. (77,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 172,7 млн. лв. или 72,9 % от годишните разчети. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 927,7 млн. лв. или 79,3 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7 749,6 млн. лв., което представлява 74,7 % от разчетените за годината. Неданъчните приходи са в размер на 4 954,9 млн. лв., което представлява 74,8 % от годишните разчети. При неданъчните приходи се проявява базов ефект в частта на приходите по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ поради влезлите в сила промени в Закона за енергетиката от 01.07.2018 г., с които бе променен механизма за събиране на приходи по бюджета на фонда. Поради тази причина приходите по бюджета на фонда към септември 2019 г. са по-високи от постъпленията за същия период на 2018 г. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 746,8 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2019 г. възлизат на 31 533,4 млн. лв., което е 68,1 % от годишните разчети. Номиналното нарастване на разходите спрямо същия период на предходната година се дължи както на извършените разходи по бюджета на Министерството на отбраната по инвестиционен проект за придобиване на нов тип боен самолет за Военновъздушните сили на Република България, така и на по-високия размер на разходите за персонал (увеличение с 10 на сто на средствата за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски на заетите в бюджетния сектор и поредната стъпка на увеличение на възнагражденията в сектор „Образование“), по-високи социални и здравноосигурителни плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2018 г., индексирането на пенсиите от юли 2019 г. и увеличение на здравноосигурителните плащания, заложено в ЗБНЗОК за 2019 г.), увеличение на разходите за субсидии и други. Нелихвените разходи са в размер на 29 954,3 млн. лв., което представлява 67,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към септември 2019 г. са в размер на 25 337,8 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4 588,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 27,8 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 581,6 млн. лв. или 86,9 % от планираните за 2019 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2019 г. от централния бюджет, възлиза на 997,5 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 30.09.2019 г. е 10,14 млрд. лв., в т.ч. 10,12 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,02 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 септември 2019 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика". Освен статистическите данни е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.

Посетители

В момента има 6  гости и няма потребители и в сайта